Стевия (Stevia rebaudiana) брашно от листа - насипен

СТЕВИЯ (STEVIA REBAUDIANA) БРАШНО ОТ ЛИСТА - НАСИПНО

Действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:

Независимо от сладкия си вкус, при консумиране стевията не предизвиква отделяне на инсулин и възпрепятства развитието на хипогликемично и хипергликемично състояние при болни от диабет,

- спомага за нормализиране на теглото,
- възпрепятства затлъстяването,
- притежава тонизиращ сърцето ефект,
- укрепва сърдечно-съдовата система,
- нормализира холестерола,
- укрепва имунната система и увеличава съпротивителните сили на организма срещу инфекциозни заболявания, в това число срещу грип и други вирусни инфекции,
- помага за по-бързото възстановяване нормалните функции на организма след химиотерапия и лъчетерапия.

Стевията може да предотврати появата на хемороиди, както и да облекчи състоянието при наличие на такива. Консумацията на стевия е необходимо да се избягва от хора с хипотония или вземащи каквито и да е лекарства за регулиране на кръвното налягане. Самата билка има свойството да понижава кръвното налягане, което е добре дошло за хипертониците, но не и ако са на медикаментозно лечение. Това се дължи на факта, че съединенията носещи сладкия вкус – стевиосид и ребаудиосид, могат да взаимодействат със съединения от лекарствата за високо кръвно и да причинят неочаквани скокове или падове в кръвното налягане.

Разпространение:

За първи път стевия е открита и описана за западната наука, през 1899 година от южноамериканския учен натуралист М. С. Бертони (Moisés Santiago Bertoni), като Eupatorium Rebaudianum Bertoni.

През 1905 г. станало ясно, че растението принадлежи към рода Stevia и оттогава носи името Stevia Rebaudiana Bertoni. Стевия произхожда от Южна Америка и вирее в условията на влажния субтропичен климат на областта, в която се намират днешен Парагвай и граничните райони на Бразилия. През последващите години са правени различни, но сравнително малко и ограничени изследвания върху стевия, докато се стига до 1931 година, когато двама френски химици успяват да изолират гликозидите, които дават на стевията сладкия й вкус. Тези съединения, наречени стевиозид и ребаудиозид, са между 250 и 300 пъти по-сладки от захарта, топлоустойчиви и рН-стабилни, а и не подлежат на ферментация. Отдавна заслужила мястото си на един от най-известните естествени заместители на захарта, популярността на стевията непрекъснато расте.

Oписание:

Сем. Астроцветни (Asteraceae).

Представлява тревист полухраст с прости листа, малки бели цветове и силно разклонена, добре развита коренова система и изправени стъбла. Достига от 60-80 см до 1 метър височина. Цветовете са събрани в съцветия, разположени в горната част на растението. Плодът е петоъгълен.

Използваема част:

Листата на растението (Folia Stevia rebaudiana).

Химичен състав:

Хлорогенова киселина, кафеена киселина, хлорофил, мравчена киселина, гликозиди, терпени, флавоноиди, апигенин, бета-систерол, танини, бета-каротин, тиамин, желязо, калий, магнезий, натрий, витамин А, витамин С и други.

Допълнителна информация за ползите и употребата на стевия ще намерите в раздел Билкознание.