Липата е много разпространено в Европа дърво, има над 40 разновидности, цветът и силният му аромат, както и богатата корона са го направили предпочитано дърво в много европейски кралски дворове.

Най-старите липи в Европа
В Глостършир има издънка на липа, датирана на 2000 години.
В двора на императорския замък в Нюрнберг има липа, засадена от съпругата на Хенри II около 1000 година.
Липа в Баден-Вюртемберг е датирана на около 1000 години, когато пада.
Липа в Швейцария е описана в документ от 1357 година, като авторът пише, че дървото е вече голямо, а на плоча до него се споменава, че е имало на това място липа през 1155 година.
В Словения се намира най-дебелата липа в Европа, датирана на 700 години.
Варовикови вкаменелости на предшествениците на вида Tilia от терциера са открити в Канада и Свалбард - Норвегия.
В английските пейзажни градини алеите от липови дървета са били модерни, особено в края на 17-ти и началото на 18-ти век - вероятно поради силния си аромат по време на цъфтежа и дълбоката сянка, която предлагат от пролетта до късна есен.
Здраво влакно се получава от дървото чрез обелване на кората и накисване във вода за един месец, след което вътрешните влакна могат лесно да се отделят. Разкопки във Великобритания показват, че влакната от липа са били предпочитани за дрехи през бронзовата епоха. В Япония са тъкали традиционни дрехи от това лико.
Ричард Мейби - англ. писател натуралист, журналист на BBC, р.1941г.  - нарича чаят от липа "един от най-добрите чайове от всички диви цветя".

Цветовете на липата съдържат фарнезол в етеричното масло, което му придава специфичния аромат; Р-кумарова киселина - с потогонно действие, кафеена и хлорогенова киселина, антиоксидантните флавоноиди астрагалин, хесперидин, кверцетин и кемпферол, гликозиди, сапонини, танини, слузести вещества, витамин С, витамин Е и провитамин А, магнезиеви соли, захари и др.

Нектарът от цветовете на липата съдържа вторичен метаболит - тилиазид, който помага на пчелите да се предпазят от болест, предизвикана от чревен паразит в техните популации. Може би това е сред естествените причини пчелите толкова да обичат липата. 

Липата се използва във фитомедицината при настинки, грип и треска, за успокояване на нервите и за лечение на нарушения на съня и истерия.

Като успокоително средство
Някои скорошни изследвания доказват научно седативните свойства на това ароматно дърво. Особено полезен е липовият чай при напрежение, раздразнителност и тревожност. Ако страдате от чести промени в настроението или необясним хроничен стрес, изпийте чаша топъл липов чай, подсладен с липов мед за усилване на аромата. Тъй като облекчава физическото и емоционалното напрежение, липата може да помогне и при проблеми със съня. Чаша липов чай ще ви помогне да се отпуснете през нощта, особено след напрегнат или разочароващ ден. Само не прекалявайте с количеството преди сън, тъй като липата е диуретик. Топла вана с липова смес преди лягане е отличен лек за неспокойните деца.

За здраво сърце
В проучвания липата е показала потенциала си да понижава високото кръвно налягане.. Изглежда, че действа като вазодилататор, което означава, че разширява кръвоносните съдове, което от своя страна води до понижаване на кръвното налягане. Смята се, че възпалението е един от най-големите рискови фактори за много хронични заболявания, включително сърдечни. Редовната консумация на антиоксиданти, с каквито е изобилен липовият чай, е един от най-добрите начини за борба с хроничните възпаления.

Като противовъзпалително и антиоксидантно средство
Антиоксидантните съединения като кверцетин и кемпферол неутрализират свободните радикали и подобряват общото здравословно състояние на организма и засилват имунната система. Потогонните свойства на липовия цвят се дължат на Р-кумаровата киселина. Те позволяват заедно с потта да се изхвърлят и токсините, излишните соли, мазнини, вода и чужди вещества през най-големия орган - кожата. Така се постига детоксикация и охлаждане на тялото - особено полезно при настинки, грип с висока температура. Противовъзпалителният ефект на липата я прави подходяща за използване при възпалено търло, сухота и дразнене в гърлото, облекчаване на кашлицата. 
Антиоксидантните съединения в липовия цвят са особено ефективни за защита на кожата срещу признаци на стареене и излагане на слънце с напредване на възрастта. Липовият чай хидратира тялото и това се отразява видимо на кожата. Измиването на лицето с билков тоник или охладен липов чай е отлична алтернатива на козметичните лосиони. 

Като диуретично средство
Липовият чай има диуретичен ефект и с това подпомага по-бързото справяне с възпаления на пикочната система. А като се прибавят и противовъзпалителните и антимикробните свойства, той се превръща в неизменна част от оздравителния процес при бъбречни заболявания.

За храносмилателната система
Липовият цвят има газогонни и спазмолитични свойства. Горчивите активни вещества на липовият цвят стимулира храносмилането и намаляват образуването на газове. Спазмолитичният ефект се изразява с отпускане на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт и успокояване на раздразнените тъкани, което води до намаляване на болката.  За тези, които страдат от тензионно главоболие и други възпалителни състояния, включително артрит и подагра, липовият чай може да помогне за премахване на болезнените симптоми.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ:
Винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различните фармацевтични прерарати. 
Много от билките могат да засилят или намалят действието им.

Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.indigo-herbs.co.uk/, https://www.researchgate.net/ , https://www.lybrate.com/ , https://www.healthline.com/ , https://www.botanical.com/ , https://www.verywellhealth.com/ , https://www.drugs.com/ , https://www.webmd.com/ , https://eu.happymammoth.com/ , https://www.gowellnessco.com/ , https://www.ncbi.nlm.nih.gov/ , https://draxe.com/ , https://en.wikipedia.org/ , https://www.inlifehealthcare.com/, https://femininehealthreviews.com/  и още много други.