Киселият трън е познат в билкознанието още като жълтеника, жълтика, царево дърво и др. Храстът достига височина до 3 метра и през пролетта цъфти с ярки жълти цветове, а плодовете са яркочервени с кисел вкус и зреят в началото на есента. Растението е медоносно, използва се за декоративни, лечебни и кулинарни цели. Началото на употребата на киселия трън е документирана преди повече от 2500 години със свойствата му на хепатодренатор и протектор за развитието на уратни камъни в бъбреците и жлъчката.

Действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
- жлъчогонно;
- противовъзпалително;
- кръвоспиращо;
- тонизира маточната мускулатура;
- диуретично;
- хипотензивно;
- стимулира функцията на стомашно-чревния тракт;

Народната медицина го препоръчва при:
- холецистити;
- цистопиелити;
- маточни заболявания;
- подагра;
- жлъчко- и бъбречно- каменна болест;
- заболявания на черния дроб, далака и стомаха;
- външно - за бани при перде на очите;

Плодовете са богати на пектин, яблъчна, винена и лимонена киселина, витамин C, захари, изохинолинови алкалоиди - берберин, каротиноиди, дъбилни и слузни вещества. Берберинът (намира се в най-големи количества в кората на корена) е основната лечебна съставка на киселия трън, но той е и силно токсичен, затова и билката не бива да се ползва за самолечение. Най-често се прилага в комбинация с други билки в точно премерено количество. Само зрелите плодове и семената на киселия трън не са отровни.

Плодовете се използват също при стомашни болки и болестите на далака и черния дроб. Сушените плодове се използват като компонент на билкови препарати.

Препаратите, настойките и екстрактите от кисел трън се използват при лечение на болестите на отделителната система и храносмилателната система, далака, черния дроб, при диарии, за намаляване на висока температура, ошипявания, действат съдоразширяващо при високо кръвно налягане, имат силно енергизиращо действие.

Киселият трън е с доказано антибактериално действие по отношение на стафилококи, ентеровируси, ауреус, ешерихия коли, салмонела, дезинтерия и др. - той потиска развитието на бактериите и не позволява на инфекциите да прогресират.

Прилагат се външно при екземи и дерматити, пръстеновидни сърбящи дерматози, за измиване на очи при катаракта, за изплакване на устната кухина при гингивити. 

Киселият трън подобрява работата на далака, действа благоприятно на жлъчката - стимулира отделянето на жлъчен сок, подобрява усвояването на хранителните вещества,  действа болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища, подобрява перисталтиката.

Алкалоидите, изолирани от корените на тръна,  се използват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност и за понижаване на кръвното налягане.

Берберинът - основният лечебен алкалоид в състава на киселия трън, подобрява глюкозния толеранс и инсулиновата резистентност и намалява нивата на кръвната захар и холестерола.

Киселият трън действа положително върху отделителната система, при възпаления на бъбреците и пикочните пътища, при уратни камъни в бъбреците, разрушава клисталите на пикочната кисели и помага за тяхното елиминиране от организма. Затова и екстрактите от кисел трън се ползват с успех при ставни заболявания - подагра, ревматизъм, ошипявания. Спозмолитичният ефект на киселия трън прави изхвърлянето на камъните в жлъчката и бъбреците по-малко болезнено.

Редовната и умерена консумация на зрели плодове на кисел трън видимо увеличава тонуса и концентрацията. 

В хомеопатията се използва за справяне с уратна литиаза (образуване на уратни камъни в бъбреци и жлъчка), подагра и всички ставни проблеми във връзка с хиперурикемичен синдром, лумбалгии и лумбосакралгии, пръстеновидни дерматози.

В иранската кухня плодовете на киселия трън (там го наричат зерешк) се употребяват изключително много в кулинарията - основно при приготвянето на пилаф и сладкиши.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Киселият трън не е билка за самолечение!

Само зрелите плодовете и семената на кисел трън не са отровни. 
Неузрелите плодове са отровни. 
Листата са леко отровни, младите листа могат да се използват за салата. 
Корените и кората от корените са отровни поради голямото съдържание на някои алкалоиди и при предозиране са възможни отравяния. 
Използването им като билка трябва да бъде предпазливо, непродължително и да се избягват големи дози. Като цяло билката е противопоказана за малки деца, бременни и кърмачки. 
Взаимодействието с другите групи лекарствени вещества не е достатъчно изследвано, поради което се препоръчва билката да не се приема едновременно с антибиотици, диуретици, антикоагуланти, антихистамини и други лекарства.
При свръхчувствителност към растението реакциите при външна употреба са парене, сърбеж, зачервяване. 
При отравяне с билката симптомите са летаргия, замаяност, повръщане, диария, нефрит.

Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.researchgate.net/, https://www.healthline.com/, https://www.botanical.com/, https://www.verywellhealth.com/, https://www.drugs.com/, https://www.webmd.com/, https://eu.happymammoth.com/, https://www.gowellnessco.com/, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/, https://draxe.com/, https://en.wikipedia.org/, https://www.inlifehealthcare.com/, https://femininehealthreviews.com/ и още много други.