Жълтият смил е тревисто многогодишно растение, принадлежащо към семейство Asteraceae. У нас е разпространено по Черноморието, където расте върху сухи песъчливи и каменисти места. В някои страни от Европа е класифициран като застрашен от изчезване вид. 
Употребата му има дълга традиция в българската и европейската етномедицина като жлъчегонно, холеретично, хепатопротективно и детоксикиращо билково лекарство.

В етномедицината билката е била много препоръчвана при дизентерия и за предпазване на вълнените дрехи от молци. 
В Япония се използва за приготвяне на мокса и като тютюн.
Американските индианци се лекуват с тази билка, ако бъдат ухапани от гърмяща змия.
В Русия съцветието на H. arenarium се прилага под формата на настойки за стимулиране на стомашната секреция, лечение на заболявания на жлъчния мехур, както и при цистит, ревматизъм, артрит и подагра.
В сръбската традиционна медицина екстракти от  Helichrysum arenarium се използват, за да се намали концентрацията на жлъчни киселини, да се повиши съдържанието на билирубин в жлъчката и тонуса на жлъчния мехур и да се насърчи отделянето на жлъчка. Освен това се посочва спазмолитичен ефект върху сфинктера на жлъчния мехур.
В Европа терапевтичното приложение включва лечение на различни здравословни проблеми като цистит, артрит, ревматизъм и подагра, за стимулиране на стомашната секреция и за лечение на заболявания на жлъчния мехур.

Поради доказаните терапевтични ефекти от приложението на билката в много страни, тя е включена в монографии на СЗО  (WHO, 2015), където се  посочва като жлъчегонно средство и при лечение на диспептични заболявания; в Наръчник на лекарите за билковите лекарства и в Германския фармацевтичен кодекс като жлъчегонно, диуретично, леко спазмолитично, хепатопротективно и детоксикиращо  средство.

Българската народна медицина го препоръчва поради благотворното му влияние при:
    -    хронична холелитиаза, холецистит, хепатит
    -    жлъчни дискинезии
    -    детоксикация, като антиоксидантна защита 
    -    Диспепсии, лошо храносмилане, липса на апетит
    -    възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането
    -    Отоци
    -    Ревматизъм
    -    Невралгия, ишиас
    -    Импотентност
    -    ниско кръвно налягане 
    -    кожни болести 
 
Биохимичен състав
Цветовете са богати на фенолни съединения, включително флавоноиди  - апигенин, нарингенин, кверцетин, кампферол, фенолни киселини - производни на хидроксиканелената киселина и хидроксибензоената киселина - хлорогенната киселина, кафеената киселина, сиринговата киселина, протокатехуиновата , ваниловата  и р-хидроксибензоената  киселини , халкони, кумарини, стероли, лигнани, фталиди, каротеноиди, етерично масло, жълти пигменти и гликозиди на ароматни съединения. 

В растението се откриват микро и макроелементи -  мед, манган, желязо, калций и др. , които се смята, че са много важни за редица ензимни и неензимни процеси, участващи в антиоксидантната защита на човешкото тяло, и дефицитът на който и да е от тези основни елементи може да наруши функцията на цялостната антиоксидантна система и да доведе до възпалителни заболявания.

Флавоноидните производни - апигенин, кампферол, нарингенин, изосалипурпозид, в изследване на полски учени доказват холеретичен и спазмолитичен ефект, повишаване на жлъчната секреция и хепатопротективната активност. Апигенинът показва най-силно спазмолитично действие върху гладката мускулатура и успокоява болките при жлъчни колики. Поради това лекарството се използва за засилване ефекта при лечението на холецистит и подобни.

Цветовете на  Helichrysum arenarium съдържат и горчиви вещества, които също могат да стимулират стомашната и панкреатичната секреция. Оттам и показанията му при лошо храносмилане и при загуба на апетит.

През последните години проучванията доказаха антиоксидантните свойства на Helichrysum arenarium, което го превръща в потенциален  надежден източник на  биоактивни съединения, способни да регулират и предотвратяват метаболитни и невродегенеративни заболявания.

Изследване от 2017 година съобщава за антиатеросклеротични действия на флавоноиди (нарирутин, нарингин, ериодиктиол, лутеолин, галутеолин, астрагалин и кемпферол), изолирани от цветовете на H. arenarium.

От същата година е и изследване, което съобщава за значителна активност на нарингенин (друг ключов флавоноид в растението) при редица патологични състояния, включително прогресията и метастазирането на меланома, инфекция с вируса на Ебола и болестта на Паркинсон. 

Все по-голямата устойчивост на бактериите към антибиотици налага да се търсят антибактериални средства от природата. Изследване на сръбски учени (публ. Октомври 2022 г.) доказва антимикробна активност срещу патогени - Escherichia coli, Bacillus subtilis, Saccharomyces cerevisiae, срещу метицилин-резистентен Staphylococcus aureus и резистентни към пеницилин Streptococcus pneumoniae, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa.

Етеричното масло от жълтия смил съдържа флавоноиди астрагалин, апигенин, лутеолин, кемпферол и кверцетин, с доказани нееднократно антиоксидантно, противовъзпалително и антибактериално действие.Тестове за ефикасност при бактериии маслото е показало по-високи резултати от антибиотик стрептомицин.

Тестове на противовъзпалителната ефикасност на екстракти от Helichrysum arenarium показват стойности, сравними с тези на стандартен индометацин; антивирусен потенциал върху ДНК и РНК-вируси  - с по-висок инхибиторен ефект от ацикловир; и значителна противогъбична активност при Candida albicans и C. Parapsilosis, което дава основание за използването му в козметични или фармацевтични продукти за лечение на инфекции на рани.

ПРУДЕПРЕЖДЕНИЯ:
Европейската агенция за лекарствата разрешава ползването на билката като чай, тъй като няма данни за токсичност на растението. 
Препоръчва се да не се употребява при бременност и кърмене поради недостатъчно данни за ефектите.
Да не се употребява при свръхчувствителност, обострена холелитиаза и обструктивна жълтеница.
Да се употребява с повишено внимание от пациенти с хипертония.
Винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различните фармацевтични прерарати. Много от билките могат да засилят или намалят действието им.